Кога точно се е появила бирата в България, не може да се каже със сигурност, но една от най-разпространените версии е, че тя идва в средата на XIX-ти век с вълна от емигранти от Унгария (тогава Австро-Унгария), след неуспешната революция. Между тях е и самият лидер на унгарското революционно движение Лайош Кошут (виден унгарски национален герой, държавен деятел, юрист и революционер). Първоначално се заселват във Видин, но впоследствие, голяма част от тях поемат към Шумен. Лайош не е очарован от тукашните ракии и вина, и рeшава да си свари бира за лични нужди. За целта ползвал подръчни средства, голям казан и ярмомелка за зърно. Това се счита за първата произведена бира по нашите земи изобщо. Лайош и останалата част от унгарските революционери си тръгнали след година, но за този кратък период успяват да запалят няколко местни жители.
Друг голям спор в бирената ни история, е коя е първата пивоварна в България. По данни на Съюза на пивоварите в България, това е Каменица (1881-ва г.), но като критерий те отчитат все още действаща пивоварна. Истината е, че първата пивоварна е била в Русе (както и много други първи неща през този период). Пивоварна Света Петка е създадена през 1876-та година. Тя е била построена в близост до пещерата Света Петка, в която е имало скална църква параклис, носеща същото име. Била е използвана за съхранение и отлежаване на бирата при постоянна температура. Има съмнения, че е заработила по-рано от официалната дата. До такова заключение ни води статия на вестник „Дунавъ“ IV бр.340, 29-ти декември 1868-ма година, в която е отбелязано, че през 1868-ма година за нужди на бирената фабрика са превозени въглища от Мичим, Румъния. Информацията за собствениците ѝ, е много оскъдна. В „Български алманах“ от 1896-та година е поместен „Списък на главните търговци в България“. Фабриките са описани с имената на собствениците си – Русе „Фабрика за пиво Албертъ“. Няма точни документални данни, кой е създателят на тази пивоварна, какъв e по народност и неговите имена. Пивоварната се свързва с името на Франц Милде, който е главен пивовар там (впоследствие става акционер и ръководител на Българско пивоварно дружество Шумен-Русе в град Шумен). Пивоварна фабрика Св. Петка е оборудвана с модерни за времето си машини за производство на бира. Продукцията ѝ е била от баварско и пилзенско пиво. За отлежаване на бирата при постоянна температура е използван скалният параклис, както стана дума в началото на разказа. Седем години след откриването на Св. Петка, в Русе отваря врати втора пивоварна, на австриеца Йозеф Хаберман (годината е 1883-та), което превръща дунавския град в център на биропроизводството. Но това не е било първото докосване на русенци до бирата като питие. През 1848-ма година в Русе вече има австрийско консулство. С параходи са докарани бурета с бира от Австрия, за бала по случай рождения ден на австрийския император. Това е повод да се появи и бирената халба от половин литър по нашите земи. Тук са и първите бирени градини. И двете русенски пивоварни устройват по виенски образец градини-ресторанти. През 1892-ра година пивоварна Хаберман влиза в състава на акционерно дружество „Шумен-Русе“. Другата русенска пивоварна изпада в несъстоятелност, и е обявена за разпродажба. Така подемът на биропроизводството в Русе затихва, но не и в България.
Една от значимите фигури в бирената ни е история е чехът Франц Милде. Той пристига в България през 1881-ва година и започва работа в русенската пивоварна Св. Петка. Година по-късно напуска поради неразбирателство със съдържателите на бирената фабрика. Мести се в Шумен, където по това време седем предприемчиви българи подписват „Съгласително за създаването на едно пивоварно дружество“. Това са Радуш Симионов, Атанас Попов, Васил Каракашев, Ангел Радушев, поручик Козаров, Рафаил Мощев, Васил Щерев. На тази среща присъства и Франц Милде, а година по-късно е приет за съдружник във фирмата. Фабриката е построена в местността Кьошковете. За строежа и оборудването ѝ са похарчени 20 000 лева. На 1-ви март 1883-та година се произвежда първата варка на Шуменско, а месец по-късно, и пусната в продажба. Като всички пивоварни, създадени по чешки и немски образец, тя разполага с два градински салона, където хората да се веселят и пият. Интересът към шуменското пиво е толкова голям, че пивоварната не смогва да задоволява търсенето с 1200-литровия казан, закупен от Унгария. Предприетите стъпки са закупуване на още няколко казана, за да се увеличи капацитета на варене. Успоредно с това се изгражда мрежа от складове, с монтирани съоръжения за бутилиране, както и извършване на продажба. Първият такъв склад е в Русе.
Две години след заработването на пивоварно дружество Шумен, се появява и пивоварно дружество „Радев, Бойчев и сие“. Фабриката е в центъра на Шумен, разполага с модерно оборудване и солиден капитал, но поради проблеми от технически и организационни умения, тя има кратко съществуване. През 1893-та година, тя спира да работи, а оборудването ѝ, е изкупено от пивоварното дружество на Франц Милде. Пивоварно дружество Шумен става придворен доставчик през 1901 година. Като лично цар Фердинанд одобрява това. Подписва се споразумение за съвместна работа с русенската пивоварна „Хаберман“, където пивовар е Себастиян Милде, брат на Франц Милде. През 1903-та година Хаберман влиза в състава на шуменското дружество, и то е преименувано на „ Българско пивоварно дружество Шумен“. Производството се увеличава 18 пъти от първоначалното. Складовата база покрива Североизточна България. Отварят се складове в Бургас и София. Франц Милде умира през 1924-та година в София, като неговото желание е да бъде погребан в двора на пивоварната. Десет години след това желанието му е изпълнено. Неговият пост заема първородният му син Карел-Габриел, но през 1935-та година, той умира внезапно. Замества го най-малкият брат на Франц, Себастиян, който, както споменахме вече, е работил и в двете русенски пивоварни. Работи там до 1945-та година. По-голямата част от продукцията на пивоварната се пласира на вътрешния пазар, а останалата част – извън страната, Гърция и Турция, за средна Европа чрез Българско параходно плаване-Русе. Шуменско пиво достига до Испания, Египет и Палестина. През 1940-та година е заснет и първият български рекламен филм, който показва любовта на народа към шуменското пиво. Една от малко познатите фигури в нашата бирена история е Илия Гагората, също от Шумен, и е от шуменските пионери в пивоварството. Със същия казан, с който унгарските емигранти са си варили бирата, той продължава да вари и се опитва да я наложи на пазара. Въпреки голямото му желание , не успява и прекратява дейността си.
Друг град в Северна България, засегнат от пивоварството, е Велико Търново. Даже можем да твърдим, че тук ентусиазмът и опитите за варене на пенливата течност са били по-големи от всички други точки на България. Един от тези търновлии е Стефан Карагьозов, който прави това още преди Освобождението. Запалени по модерното питие са и други търновлии – Х. Ангелаки, Д. Карагьозов, Ст.Сарафов, Петър Бегликчията. Пивото се е произвеждало в примитивни условия в махалите Света Троица и Асенова. Но истинското производство в града започва с отварянето на фабриката на Артур Вилзор през 1887-ма година, и на Алоиз Дейрингер през 1890-та година в района на сегашния ЖП пансион. Вероятно от целия този бум на пивоварство, през 1892-ра година се появява пивоварната „Братя Хаджиславчеви и сие“, чийто наследник в наши дни е „Болярка ВТ“ АД. В нея работят немски и чешки пивовари. Противоречия между съдружниците, води до напускането на двама от тях, като изтеглят и капиталите си. Никола Хаджиславчев остава сам. Следват лоши години за пивоварната, поради липса на средства. С подкрепата на зет му Димитър Балчев, пивоварната стъпва на крака и увеличава производството, което води и до модернизацията ѝ. На 3-ти декември 1926-та година ръководството е поето от сина на Никола Хаджиславчев – Михаил. От 1938-ма до 1944-та година, производството непрекъснато расте. Работната ръка във фабриката наброява 103 души (83 производствени работници, 10 технически специалисти и 10 души административен персонал).
След национализацията през 1947-ма година, пивоварната е преименувана на Държавна пивоварна фабрика „Балкан“, последвано от годините на Великотърновско пиво, а днес ни е позната като Болярка ВТ. Тя е една от малкото български пивоварни, които са се съхранили действащи до наши дни, въпреки превратностите на историята.
Пивоварна фабрика „Бузлуджа“ се е намирала в Габрово. Тя е основана от четирима предприемчиви габровци, като двама от тях – Йосиф Р. Цанев и Стефан Милков, са по-дейните и инициативните. Годината, в която тя отваря врати, е 1894-та, като целият пивоварен процес е примитивен и трудоемък. На по-късен етап, през 1908-ма година, пивоварната се модернизира с инсталации и нови пивоварни съдове. За главен пивовар е нает чехът Рудолф Халла. Изгражда се собствен извор, който захранва пивоварната с балканска вода. През летните месеци персоналът на пивоварната е достигал до 150 души. Прекратява дейността си през 1927-ма година, като за повечето пивоварни в България, тази година е пагубна поради тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряването на винарската индустрия.
Друг град в Северна България, в който се отваря пивоварна, е Горна Оряховица. Това става през 1892-ра година и носи името на местността, в която е построена – Бабанец.
Видинско също се откроява като производител на бира. Тук са били открити две фабрики за бира. Първата е основана от видинския търговец Цоло Ангелов и Йон Николов, и се е помещавала във Видин. Втората е била собственост на унгареца Виктор Олингер и Петър Христов в село Кошава през 1895-та година и е оставила по-значим отпечатък в бирената ни история в този край. Пивоварната е построена в близост до река Дунав. Колкото и странно да звучи сега, бирата на Виктор Олингер се е варила с мека дунавска вода (тогава е била достатъчно чиста ). Готовите бурета с бира се превозвали до Видин по Дунав, натоварени на гемии. После с каруци са се транспортирали до местните заведения, като най-големи продажби е имало в заведението „Кошавска среща“ и ресторант-градина „Франц Рада“. Фабриката е била на три етажа, но след пожар на третия етаж, той е съборен и остава на два. Работила е по-интензивно през летния сезон, и особено за видинския панаир. Бирата се е отличавала със завидно качество. Въпреки старанието и доброто си качество, видинското пивоварство няма дълго съществуване, и задушено от едрия капитал, то бързо се оказва във финансово затруднение и фалит. След национализацията (1947-ма година ) е превърната във винарна изба и в нея се произвежда ликьорно вино. През 80-те години на XX-ти век е кланица за патки и зайци. След демокрацията се ползва за складова база.
Продължаваме по дунавското поречие, за да стигнем до Лом. Пивоварна фабрика „Малотин и Хозман“ е основана от чехите Б. Малотин и В. Хозман през 1894-та година. Като за начало тяхното пиво покрива нуждите на Белоградчик и Берковица, а през следващата година, то се продава и по други градове в страната. Не липсват и доставки за чужбина, като за това се използва речния транспорт. Пивоварната търпи две разширения, увеличаване и модернизиране на производствените мощности, като през 1911-та година тя произвежда 1 000 000 литра бира, завидно сравнено със стартовите 29 630 литра през 1896-та година. Всичко е добре до 1927-ма година. Спадът в производството на бира след Първата световна война, и високият акциз на бирата, води до образуването на бирен картел, в който влизат 18 български пивоварни. С решение на картела 11 от тях прекратяват производство, а „Малотин и Хозман“ е една от тях, и започва да пласира Шуменско пиво. От 1928-ма до 1950-та година фабриката не произвежда бира, и е клон на пивоварна фабрика „Македония“ – София. Малко след това отново е подновен пивоварния процес, както и името на пивоварната – Пивоварна фабрика „Дунав“, а от 1991-ва година с познатото ни и до днес Ломско пиво.
Бирените страсти достигат и нашето Черноморие. През 1884-та година варненците Касабов и Втичев отварят малка фабрика с шестима работници и годишно производство около 70 000 литра. Но истинското и масирано производство на бира се полага през 1907-ма година, когато във Варна се основава Варненско акционерно пивоварно дружество „Галата“. Построена е пивоварна фабрика със същото наименование в местността Карантината. На 29-ти август 1909-та година е официалното откриване на фабриката. Варненската пивоварна произвежда пилзенски и мюнхенски тип пиво. Тя няма дълъг път, защото както знаем вече, датата 3-ти април 1927-ма година слага край на пивоварството на много български пивоварни. Превърната е в склад на пивоварно дружество „Шумен-Русе“.
Бургас също оставя своя принос в българската бирена история. Макар и малко известна, основана през 1888-ма година, фабриката на братя Гинели прави опити в това начинание. Освен бира те произвеждали и спиртни питиета, като продукцията им е предназначена основно да задоволи нуждите на местното население в Бургас и неговите околии. Тя прекратява дейността си малко преди краха на бирения бум в България. През 1904-та година Общинският съвет налага налага глоба на Яни Гинели за лоша хигиена във фабриката. Дали този факт, или вътрешни неуредици относно технологичния процес на варене на бирата, тя затваря врати. През 1897-ма година производството на пиво е временно прекратено, този факт само затвърждава неуредиците във фабриката.
Южна България също има своите бирени фабрики, като някои от тях са все още действащи. Каменица е една от най-известните марки в България. Основана е от двама швейцарци – Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Те са нямали познание по пивоварство, за разлика от другите чужденци, които като тях, са работели по построяването на Барон – Хиршовата железница. Друг техен сънародник – Август Бомонти, който вече е основал бирена фабрика в Цариград, както и първата фабрика за преработка на ориз и спирт в Пловдив, ги насърчава да се заемат с пивоварство. През 1876-та година те напускат работата си в тогава строящата се железница, и се установяват в Пловдив, като през 1879-та година полагат първото производство на бира в града, в квартал Алтъ Тепе. Първите варки са по 10 литра, като капацитетът им е 100 литра дневно. Марката Каменица е регистрирана през 1881-ва година. Нещата тръгват добре и двамата швейцарци имат нужда от по-просторно помещение и оборудване. Тук пак се намесва техният сънародник Бомонти, като ги подпомага финансово за откупуването на терен от градските власти. От закупеното място постоянно блика вода (една много важна част от една пивоварна), която Фрик и Сулцер имали намерение да ползват за варенето на бирата. В тепетата изкопали избените помещения, където бирата да зрее и отлежава. Изкопани са дълбоки кладенци, полагат се и тръби за изпомпването на изворната вода. През 1883-та година е даден старта на новата и модерна фабрика. Бирата се е пласирала в дървени бурета по 25 и 50 литра, доставени от Австрия и Германия. През 1892-ра година пивоварната пуска и първото си добре отлежало пиво. По време на Първата световна война фабриката спира производство. Възобновено е през 1926-та година. Тя е една от малкото пивоварни, оцелели след тежките години за пивоварството в България. През 1936-та година акцизът върху бирата е намален, което дава възможност на фабриката производството ѝ да нарасне, както и да се помисли за ново разширение и модернизация. Към 1942-ра година в пивоварната работят 120 души, а когато стартира през 1882-ра година, са едва 8 души, което пък от своя страна не ѝ пречи да завоюва отличия в България и в чужбина (през 1892-ра година почетен диплом на Първото българско земеделческо промишлено изложение, през 1893-та година златен медал в Брюксел и сребърен медал в Чикаго ).
През 1947-ма година е национализирана и приема името Пивоварна фабрика „Родопи“, но през 1952-ра година, отново връща името си Каменица.
Загорка е друга известна марка на България. Нейното родно място е Стара Загора. Там основите са положени от доктор Константин Кожухаров. Той следва медицина в Прага, и се докосва до майсторските бири на чешките пивовари. Силно впечатлен от пенливата напитка, той решава да почне да я произвежда в родния си град Стара Загора. Събира съмишленици за това си начинание, но капиталът е недостатъчен. Търсят и получават подкрепата на Кредитно акционерно дружество „Бъдещност“. Фабриката отваря врати през 1902-ра година и носи името Бъдещност, но старозагорчани я наричат Бирарията. Трудно се възприема това начинание по тези земи. Издръжката на пивоварната е скъпа (наети са чешки и немски технолози ), а приходите не оправдават разходите. От фабриката правят опити да изнасят бирата за Истанбул, но по дългия път бирата често се разваляла, докато пристигне. И това начинание не успяло да спаси Бирарията. Девет години след отварянето си, пивоварната на доктор Кожухаров, прекратява дейността си. През 1917-та година тя е закупена от търговско индустриално дружество „Тракия“, зад което стояли Никола и Злати Златеви. Един от най-значимите събития в нашата бирена история с български отпечатък е именно тук. През 1918-та година в пивоварната започва работа първият български дипломиран майстор пивовар – Андрей Брашованов. Той е завършил пивоварно училище в Грима, Германия. Автор е на първия български учебник по пивоварство и ръководи курсове за обучение на пивовари. През 1921-ва година пивоварната е модернизирана, а нейната бира се подрежда на трето място по продажби след Шуменско и Прошеково. През 1927-ма година фабриката е електрифицирана изцяло, като са ѝ осигурени собствени изворни водоизточници. Но както знаем 1927-ма година се оказва пагубна за българското пивоварство, търговско-банкерската фирма „Братя Златеви“ е обявена в несъстоятелност и пивоварната затваря врати.
Андрей Брашованов е човекът, който след няколко десетилетия възражда пивоварството в Стара Загора. Така познатата ни и днес Загорка отваря врати по негова идея, а годината е 1949-та, а името си получава шест години по-късно по предложение на Иван Тодоров (технолог на държавно стопанско предприятие „Винпром“). Пивоварната е разширена и модернизирана. Тя е и първото предприятие в системата на ДСО „Българско пиво“. Тук се произвежда първата безалкохолна бира в България през 1980-та година, която е предназначена за износ за Близкия Изток.
Пивоварна фабрика „Павлово“. Веднага след освобождението на България , през 1879-та година, Лазар Трифкович закупува стар турски чифлик. На част от територията му през 1882-ра година построява бирена фабрика. Била е обзаведена с модерни парни машини, казани и резервоари за годишно производство на 15 000 хектолитра пиво. Реално производството на бира започнало през 1885-та година. Фабриката, кръстена „Павлово“, на името на починалия син на притежателя ѝ – Павел. Лазар Трифкович умира през 1892-ра година, като завещава фабриката на българската държава, и тя преминава под управлението на Българската народна банка. Фабриката прекратява своята дейност, но след три години, през 1895-та година е наета от Х. Михайловски и Хайрабедян за срок от 15 години. Те влизат в съдружие с други собственици на малки пивоварни (Гр. Найденов, С. Таджер и Младен Стоянов). Това прави пивоварна Павлово, втора по големина след тази на братя Прошек, като дори се мери и с производствено количество с Прошековата. През 1916-та година пивоварната е отдадена отново за 15 години на Паскал Гълъбов. 1927-ма е годината, която слага българското пивоварство на колене. Въпреки образуването на картел, в който влизат 18-те пивоварни през този период, пивоварна Павлово преустановява производството на бира. Може би е една от малкото пивоварни, чиито сгради са запазени, дори и с друго предназначение и до наши дни. В момента там се помещава Институтът по винарска промишленост. През 2015-та година избата е превърната в Дом на виното.
Една от малките, и кратко действащи пивоварни в България, останали почти непознати, е тази в село Мирково. Построена е през 1878-ма година от Иван Радев Маслев. Почти цялата част от продукцията ѝ поема към София, но заради транспортирането ѝ, се оскъпява и става неконкурентноспособна. За това през 1884-та година производството е преместено в София, но и това не помага. По същото време заработва и пивоварната на братя Прошек, част от работниците се местят при чехите, а самите Прошекови убеждават Иван Маслев да затвори своята фабрика.